Профилактика и контрол на йодния дефицит – постижения и проблеми в България
Брой : 3/2018
Автор: Иванова, Людмила Б.
Медицински факултет, Софийски университет “Св. Кл. Охридски”
Резюме:
Йодният дефицит е глобален проблем на общественото здраве и най-честа предотвратима причина за нарушения в развитие на мозъка и намален интелектуален потенциал. Неговата профилатика е във фокуса на международните организации за въвеждане на най-ефективните, икономически изгодни стратегии за устойчивото му елиминиране. В България профилактиката на йодния дефицит може да бъде разделена на два периода: 1957-1993г. и от 1994г. нататък, които се различават по превантивните стратегии, по мониторинг и по координация на програмите. Първият период започва в края на петдесетте години на миналия век когато след мащабно епидемиологично проучване за установяване на разпространението и тежестта на гуша сред населението територията на страната е разделена на ендемични и неендемични райони. Въведено е йодиране на солта и суплементиране с йодни препарати на високорискови групи само в ендемичните региони. Профилактични мерки са ефективни и водят до значителна редукция на гушата, която намалява до 12%, но след 1986г. се наблюдава нов скок поради липса на йодирана сол. Вторият период след 1993 г. обхваща цялата територия на страната, въвежда се “универсално” йодиране на солта, приемане на нормативната база за йодиране, мониторинг и контрол на стратегията за оценка на ефекта от профилактичните мерки върху населението. Проведените до този момент четири национални проучвания върху йодния статус измерен чрез екскреция на йод с урината на рискови групи – ученици и бременни жени показват устойчиво елиминиране на дефицита на йод. Йодната екскреция при ученици се е повишила от 111,5 μg/L (1996) на 175,5 μg/L (2012), при бременните жени е достигнала 161,0 μg/L (2012), а достъп до адекватно йодирана сол (>15 ppm) имат 91,9% от домакинствата. За гарантиране на устойчива йодна профилактика е необходим стриктен контрол и документиране на качеството на йодирана сол, недопускане на нейодирана сол в търговската мрежа и регулярен биологичен мониторинг насочен към рисковите групи от населението и в рискове региони в съответствие с последните международни препоръки.
Ключови думи: Йоден дефицит, йодирана сол, универсално йодиране на солта, йодна профилактика в България
