Прогностичен модел за ехографска оценка на риска за малигненост при възли на щитовидната жлеза
Брой : 3/2017
Автор: Нончев, Боян Ив.1, Данев, Владимир Хр.2, Аргатска, Антоанета В.1, Митева, Мария Ж.1, Матева, Нонка Г.3, Орбецова, Мария М.1
1 Втора катедра по вътрешни болести, Клиника/Секция Ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ “Св. Георги”, МФ, МУ, Пловдив
2 Катедра Обща и клинична патология, МФ, МУ, Пловдив
3 Катедра Медицинска информатика, биостатистика и електронно обучение, ФОЗ, МУ, Пловдив
Резюме:
В съвременните препоръки за диагностика и лечение на възлестите образувания на щитовидната жлеза се препоръчва описанието на ултразвуковото изследване да се фокусира върху риска от малигненост на огнищните формации. Становищата на изследователите относно рисковите ехографски критерии не са еднозначни. Това определя необходимостта проблемът да бъде проучен във всеки отделен център.
Цел: Да се проучи взаимовръзката между ултразвуковите и цитоморфологичните характерис-
тики на тиреоидните възли и да се изготви прогностичен модел за риска от малигненост въз осно-
ва на ехографски критерии.
Пациенти и методи: В проучването са включени общо 270 пациента (мъже − 21 / жени − 249) на средна възраст 48,89±0,77 г. (размах 20-83 г.) с възли на щитовидната жлеза насочени за провеждане на тънкоиглена аспирационна биопсия (ТАБ) в периода 2012 г.-2014 г. При всички пациенти е проведена ехография на шийна област и ТАБ. Биопсирани са общо 329 възли. Въз основа на данните от биопсията част от пациентите са насочени за хирургично лечение.
Резултати: Хистологични данни за карцином на щитовидната жлеза се установяват при 28 пациента. Не се отчита разликa в обема на доброкачествените и злокачествените нодозни формации (2,69±0,33 мл, спрямо 1,25±0,47 мл, Р>0,05). Анализът установява повишена честота на малигнените възли в зоната на истмуса (22,7%) спрямо формациите разположени в десен и ляв лоб (7,8%, съответно 7,1%) (Р=0,046). Еднофакторният анализ на ехографските характеристики потвърждава прогностична значимост за повишен риск от злокачественост на следните белези: солидна структура, хипоехогенност на възела, подчертана хипоехогенност на възела, форма височина>ширина в трансверзален срез, неравни очертания, наличие на микрокалцификати, наличие на макрокалцификати, дорзално акустично засенчване. Оценените като сигнификантни при еднофакторния анализ белези бяха включени в многофакторен логистичен регресионен модел.
Изводи и заключение: Съвременните статистически методи за многофакторен анализ на рисковите ехографски характеристики допринасят за по-прецизната оценка на индивидуалния риск замалигненост на тиреоидните възли. Правилният подбор на диагностични “инструменти” и коректната интерпретация на резултатите от тях спомагат за ранно установяване на злокачествените възли и своевременно насочване към хирургично лечение, а от друга страна спестяват редица “ненужни” оперативни интервенции.
Ключови думи: тиреоидни възли, тиреоиден карцином, ехография на щитовидна жлеза, тънкоиглена
аспирационна биопсия
