Прогностични фактори за ремисия след медикаментозно лечение на Базедова болест
Автор: Лилова, Лора В., Шинков, Александър Д, Ковачева, Русанка Д.
Резюме:
Базедовата болест (ББ) е органоспецифично автоимунно заболяване, засягащо щитовидната жлеза, и най-честата причина за хипертиреоидизъм. Основна роля в патогенезата играят циркулиращи автоантитела, насочени към TSH-рецептора (TSHR) и оказващи стимулиращ ефект върху синтеза и секрецията на тиреоидни хормони. Клиничните прояви на заболяването са разнообразни и вариращи по тежест, като доминираща е симптоматиката от страна на сърдечно-съдовата, скелетно-мускулната и нервната системи. Навременното диагностициране и правилното лечение са от изключително важно значение, тъй като е доказано, че нелекуваният хипертиреоидизъм води до повишена заболеваемост и смъртност, дължащи се основно на сърдечно-съдови усложнения. Утвърдените методи за лечение са три – тиреостатици, радиойодтерапия и хирургично лечение. Понастоящем най-широко приложение в клиничната практика намира тиреостатичната терапия поради възможността за бързо нормализиране на хормоналните отклонения, без деструкция на тиреоидния паренхим. Съществен недостатък е сравнително високата честота на рецидиви след преустановяване на употребата им, която се асоциира с разнообразни рискови фактори – генетични и клинични характеристики, продължителност на терапията, фактори на околната среда. Тъй като отговорът към терапията е индивидуален и непредсказуем, е необходимо задълбочено да се познават факторите, оказващи влияение върху хода на заболяването и дългосрочната прогноза. Комплексната им оценка би подпомогнала ранното разпознаване на пациентите, при които конвенционалното тиреостатично лечение не би било ефективно.
