Промени на някои хуморални фактори, участващи в патогензата на артериалната хипертония при акромегалия
Брой: 4/2011
Автор: Е. Начев, Г. Кирилов, И. Атанасова, Й. Матрозова, К. Калинов, С. Захариева
Абстракт:
Акромегалията се съчетава с висока честота на артериална хипертония (АХ). В патогенезата на АХ при акромегалия участват различни механизми, голяма част от които не са добре проучени.
Цел. Да се установи честотата на АХ при болни с акромегалия; да се изследва връзката между активността на акромегалията и АХ; да се установят промени в някои хуморални фактори участващи в патогенезата на АХ и увредта на съдовата стена (Активен ренин (АР), Алдостерон, Простагландин Е2 (PgE2), Съдов ендотелен растежен фактор (VEGF).
Пациенти и методи. В проучването бяха включени 61 болни с акромегалия, разделени в две групи (41 с активна и 20 с неактивна), всяка от тях разделена на 2 подгрупи- с и без АХ, сравнени с 41 клинично здрави контроли и 117 контроли с есенциална хипертония. Растежният хормон (РХ) беше измерен чрез флуороимунологичен метод. АР – по IRMA метод. Алдостеронът- по радиоимунологичен метод. PgE2 и VEGF бяха измерени по ELISA метод.
Резултати. Установихме висока честота на АХ при болни с акромегалия – 54,1%. Не намерихме връзка между активността на акромегалията и АХ. Установихме сигнификантрно по-нискък АР, при болните с акромегалия, без АХ, спрямо здравите контроли, което най-вероятно е следствие на хиперволемията. Бе установен повисок АР при болните с акромегалия и АХ, спрямо контролите с ЕХ. Нивото на алдостерона е сигнификантно по-високо при болните с акромегалия и АХ, спрямо тези без АХ. Бяха установени и сигнификантно по-високи стойности на съотношението Алдостерон/АР при активност на акромегалията. Това говори за относително активиране на ренин- ангиотензин-алдостероновата система /РААС/ в условия на хиперволемия при болните с акромегалия. Установихме значимо по-ниски нива на PgE2, при болните с акромегалия, спрямо здравите контроли и тенденция за по-ниски нива при активност на акромегалията. Не установихме разлика в нивата на VEGF, при болните с акромегалия (общата група, както и тези без АХ) сравнени със здрави контроли, както и при болните с акромегалия с и без АХ.
Изводи. Акромегалията се асоциира с висока честота на АХ. Няма зависимост между активността на акромегалията и АХ. При акромегалия, РААС е относително активирана спрямо хиперволемията, а PgE2 е потиснат, като най- вероятно и двете системи съучастват в патогенезата на АХ при акромегалия. Най-вероятно VEGF не съучаства в промените при акромегалия (АХ, съдова увреда, туморогенеза).
Ключови думи: акромегалия, артериална хипертония, РААС, PgE2, VEGF.
