Разпространение на артериалната хипертония в българската популация (актуализирани данни)
Брой: 2/2015
Автор: Борисова, Анна-Мария И., Шинков, Александър Д., Влахов, Йордан Д., Даковска, Лилия Н., Тодоров, Тодор Ц.
Трета Клиника по Ендокринология, Университетска болница по Ендокринология, Медицински университет – София
Целта е да се актуализират данните за честотата на АХ сред българската популация – общо, както и според пола, възрастта и местоживеенето.
Материал и методи: В проучването са включени 1050 жени (53,4%) и 917 мъже (46,6%), от 20 до 80 г., разпределени в три възрастови групи: млада възраст (20-44 г.) – 895 лица; средна възраст (4559 г.) – 534 лица; трета възраст (60-80 г.) – 538 лица. Артериалното налягане е измервано на дясна ръка след 5 мин. покой в седнало положение с живачен манометър според изискванията на European Society of Hypertension Guidelines Committee.
Резултати: Честотата на АХ в българската популация е 38,9% (766/1967), значимо по-честа при мъжете – 45,1% (414/917) в сравнение с жените – 33,5% (352/1050), Р<0,001. Разпределението на АХ в трите възрастови групи показва значима разлика за младата група (20-44 г.) спрямо третата възрастова група (60 г.) – 23,8% (182/766) срещу 44,6% (342/766), Р<0,001. Във всяка възрастова група ясно се очертава пряката връзка между възрастта и честотата на АХ – при младите лица (20-44 г.) само 20,3% (182/895) имат АХ, а при третата възраст (60 г.) – 63,6% (342/538), Р<0,001. АХ е налице в почти половината от селското население – 49,5% (265/535), докато в големите градове само 1/3 от населението е с АХ 33,5% (323/965), Р<0,001. Тук роля играе главно възрастовият състав – в селата превалира население от третата възрастова група, докато в големите градове доминират лицата от младата и средната възрастови групи.
Заключение: Здравните грижи трябва да бъдат насочени основно към мъжете и лицата от третата възрастова група (60 г.).
