Роля на Fas/FasL в клетъчното увреждане при автоимунните заболявания на щитовидната жлеза

Брой: 4/2007

Автор: Александър Шинков

Абстракт:

Апоптозата или още програмираната клетъчна смърт представлява активен, енергозависим процес, който реализира отстраняването на клетки с грешки в развитието или с настъпили необратими генетични увреждания. Сега се знае, че апоптозата се откючва от външни или върешни фактори. В част от случаите процесът се инициира при взимодействие на специфични мембранни “летални” рецептори с техните лиганди и последваща строго регулирана каскада от процеси с краен ефект загиване и отстраняване на клетката. Най-добре проучени са рецепторите от фамилията на рецептора на тумор некротизиращия фактор (TNF) – TNFR, Fas, TRAIL. Апоптозата е основен механизъм за ограничаване на автореактивни лимфоцитни клонове, за контрол на клетъчнатапролиферация и обема на тъканите, както и за поддържането на имунопривилегията на тъкани като корнея и тестис. Установено е, че апоптозата играе ключова роля в патогенезата на автоимунните заболявания на щитовидната жлеза. Балансът между проапоптотични и антиапоптотични фактори определя клиничната изява и изхода на заболяването. Вероятно основният фактор при това е системата Fas/FasL. Докато при базедова болест тиреоцитът е “оцеляващ”, при тиреоидита на Хашимото той притежава проапоптотичен фентип. Заболяването се характеризира с нахлуване на лимфоцити в структурата на щитовидната жлеза, загуба на тиреоцити и последващ хипотиреоидизъм. Инфилтриращите лимфоцити осигуряват хуморална среда за отключване на процеса на клетъчна смърт, но не се явяват ефекторни клетки. Такива са самите тиреоцити, които противно на по-ранни представи не са само мишени при това заболяване. Те експресират на повърхността си както леталния рецептор, Fas, така и неговият лиганд – FasL и могат да бъдат и екзекутори, и мишени.