Роля на продължителното глюкозно мониториране за откриване на асимптомни нощни хипогликемии и разграничаване етиологията на сутрешните хипергликемии
Брой : 1/2017
Автор: Бояджиева, Мила Б.1 , Хаджиева, Елица Г.1 , Христозов, Кирил Х.1 , Георгиева- Христова, Дарина К. 2
1 Клиника по Ендокринология, УМБАЛ “Св. Марина”, Медицински университет, Варна
2 Клиника по Неврология, УМБАЛ “Св. Марина”, Варна, Медицински университет
Резюме:
Често сутрешната хипергликемия създава затруднения в диагностично-лечебния план при анали- зиране на възможните причини – феномен на “зазоряването”, ефект на Сомоджи или просто лош гли- кемичен контрол. За правилна оценка на тези феномени е особено полезно изследване нивата на кръв- ната глюкоза (КГ) няколко последователни нощи между 3 и 5 часà или приложение на продължително глюкозно мониториране (ПГМ).
Цел на проучването: да се демонстрира ролята на ПГМ в разграничаване на причините за сутреш- на хипергликемия (КГ 10 ммол/л) и да се установи честота на рефлекторната хипергликемия след асимптомни нощни хипогликемии (ефект на Сомоджи) при пациенти с тип 1 захарен диабет (Т1ЗД).
Материали и методи: Изследвани са 19 амбулаторни пациента с Т1ЗД (15 жени и 4 мъже) на сред- на възраст 37,32 ± 13,17 год., със средни стойности на HbA1c 7,18±1,16% и разнопосочни стойности на КГ на гладно от провеждания самоконтрол. Проведено е ретроспективно ПГМ чрез системата iPro 2 (Medtronic) в продължение на 5-7 дни. Анализирани са сутрешните стойности на измерената глюко- за от сензора (ГС) на гладно съобразно гликемията по време на нощния сън. Нощна хипогликемия се прие при ГС < 3,9 ммол/л.
Резултати: От наблюдаваните 121 нощи се установиха 26 нощи с асимптомни хипогликемии, при 12 от 19 пациента. В 28,93% от всички проследени нощи се регистрира сутрешна ГС на глад- но10 ммол/л, която се предшества от нощна хипогликемия (НХ) само в 11,43% от случаите. В 84,62% от наблюдаваните нощи с хипогликемии, ГС на гладно е < 10 ммол/л, а в 57,69% дори < 5 ммол/л. Средната сутрешна ГС на гладно след асимптоматична НХ се оказа значимо по-ниска от тази след нощ без хипогликемия (5,98 ± 4,55 спрямо 9,29 ± 4,22 ммол/л съотв., р = 0,0007), но не показа значима асоциация с измерени глюкозни показатели през нощта (ГС в 22ч., 24ч. и 03ч.), както и с продължител- ността на НХ (p > 0,05 за всички).
Заключение: Данните от ПГМ показват, че сутрешната хипергликемия 10 ммол/л най-често отразява феномена на зазоряването или просто лошия гликемичен контрол. Не установихме корела- ция на сутрешната ГС след НХ с глюкозните показатели през нощта, както и с продължителността на НХ. Това подкрепя ролята на ПГМ както за разкриване на НХ, така и за определяне на тяхната про- дължителност, т.к. сутрешната ГС не е надежден ориентир.
Ключови думи: нощна хипогликемия, сутрешна кръвна глюкоза, продължително глюкозно мониториране, ефект на Сомоджи
