Роля на висцералната мастна тъкан и скелетната мускулатура в патогенезата на синдрома на поликистозни яйчници

Автор: Кабакчиева, Пламена П.1,2, Каменов, Здравко А.1

1 Клиника по Eндокринология, УМБАЛ “Александровска”, Катедра по Вътрешни болести, Медицински университет, София
2 Клиника по Вътрешни болести, Военноморска болница, Варна, Военномедицинска академия, София

Резюме:

Инсулиновата резистентност (ИР) и компенсаторната хиперинсулинемия са сред доказаните патогенетични механизми за развитие на синдрома на поликистозни яйчници (СПЯ). В условията на системна ИР инсулинът стимулира в яйчника овариалната андрогенна продукция чрез разнообразни механизми и така повлиява много от най-често наблюдаваните клинични прояви: хиперандрогенизъм, менструални нарушения, поликистоза на яйчниците и инфертилитет. От друга страна системната ИР увеличава риска от развитие на захарен диабет тип 2, дислипидемия, артериална хипертония и метаболитен синдром. Ключова роля за това играе висцералната мастна тъкан, която функционира като ендокринен орган, секретиращ азлични адипокини. Буди интерес фактът, че ИР може да се наблюдава и сред незатлъстели пациентки със СПЯ. Водеща роля за това се счита, че има скелетната мускулатура. Тя е активен ендокринен орган, чиято функция включва синтезата и освобождаването в циркулацията на множество цитокини и други пептиди, наречени миокини. Участието на определени адипокини и миокини е потвърдено в патогенезата на ИР при СПЯ, но при други тази взаимовръзка остава все ще дискутабилна или неизследвана област. Целта на настоящия обзор е да се анализират и систематизират натрупаните до момента литературни данни относно ролята на висцералната мастна тъкан и скелетната мускулатура в патогенезата на СПЯ и връзката им с ИР в контекста на синдрома. Фокусът допълнително е насочен към някои нови и по-малко проучени адипо-и миокини, имащи предполагаема роля в генезата на СПЯ

Изтеглете целия брой 4/2022

Ендокринология bg-flag

Списание на Българско дружество по Ендокринология

Как да лекуваме?