Ролята на някои демографски и клинични фактори за хода на Базедовата болест при лечението с антитиреоидни препарати
Брой: 1/2000
Автор: Ж. Геренова, Клиника по ендокринология, Катедра „Пропедевтика на вътрешни болести" Медицински факултет, Тракийски университет – Стара Загора
Абстракт:
Противоречиви са схващанията за оптималния лечебен подход при пациентите с Базедова болест – тиреостатично лечение, субтотална тиреоидектомия или лечение с радиоактивен I131. Лечението на Базедовата болест с антитиреоидни препарати е предпочитан метод от много от клиницистите, но често пациентите имат рецидив на заболяването. Цел на настоящото проучване е да се детерминира ролята на някои демографски и клинични фактори за изхода на лечението с антитиреоидни препарати при пациенти с Базедова болест. Проучени са 120 пациенти с Базедова болест (96 жени, 24 мъже), средна възраст 41,93 ± 12,61 г., като 53 (44,2%) от тях рецидивират след лечението със стандартен медикаментозен курс с тионамиди с продължителност 12-24 месеца. Приемахме постигане на медикаментозна ремисия, ако пациентът оставаше еутириоиден за минимум 15 месеца след прекратяване на медикаментозния курс. Намерихме зависимост на честотата на рецидивите на Базедовата болест от възрастта на пациента, големината на щитовидната жлеза, наличието на ендокринна офталмопатия и тежестта на симптоматиката на заболяването. Установихме ролята на наличието на острия възпалителен процес като отключващ фактор за началото на заболяването. Фамилната обремененост за автоимунни тиреоидни заболявания, хроничните стресови въздействия и гастро – интестиналната инфекция са фактори, които могат да влияят на честотата на рецидивите на Базедовата болест.
Ключови думи: Базедова болест, тиреостатици, рецидив.