Серумни нива на инкретинови хормони при пациенти с новодиагностицирани въглехидратни нарушения

Автор: Станчев, Павел Е.1, Орбецова, Мария М.1, Терзиева, Дора Д.2, Давчева, Деляна М.2, Илиев, Димитър А.1, Петров, Сава В.1

1. Клиника по Ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ “Св. Георги”, МФ, МУ, Пловдив
2. Централна Клинична лаборатория, УМБАЛ “Св. Георги”, ФФ, МУ, Пловдив

Резюме:
Захарен диабет тип 2 (ЗДт2) е метаболитно заболяване, характеризиращо се с хипергликемия, която е резултат от нарушение на инсулиновата секреция, инсулиновото действие или двете заедно. Характеризира се с комплексна патогенеза, в която участват редица фактори.
През последните години се обсъжда участието на инкретиновите хормони – глюкагоно-подобен пептид-1 (GLP-1) и глюкозозависим инсулинотропен пептид (GIP), които се секретират от интестиналната лигавица в отговор на физиологичната стомашно-чревна глюкозна абсорбция.

Цел на проучването: Да се извърши сравнителен анализ по отношение на базалните серумни нива на инкретиновите хормони GLP-1 и GIP при пациенти с новодиагностицирани въглехидратни нарушения – нарушена гликемия на гладно (НГГ), нарушен глюкозен толеранс (НГТ) и ЗДт2, спрямо пациенти без налични такива с оглед оценка съучастието на инкретините в ранните етапи на развитие на въглехидратни нарушения.

Материал и методи: Проучването обхваща 39 пациента с предиабетни състояния (НГГ – 18 пациента, НГТ – 12 пациента, НГГ+НГТ – 9 пациента), 12 пациента с новооткрит ЗДт2 и 70 клинично здрови контроли без въглехидратни нарушения. При всички участници са извършени следните клинични и лабораторни измервания – ръст, тегло, орален глюкозотолерансен тест с изследване на кръвна захар на 0-ва, 60-та, 120-та и 180-та минута и на имунореактивен инсулин (ИРИ) на 0-ва, 60-та и 120-та минута, общ холестерол (ОХ), HDL-холестерол (HDL-хол), триглицериди (ТГ), трансаминази (АСАТ, АЛАТ), базални серумни нива на GLP-1 и GIP. Изчислени са индекс на телесна маса(ИТМ)=тегло (кг)/ръст (м)2 и LDL-хол (формула на Friedewald) = {ОХ – (HDL-хол + ТГ/2,2)}.

Резултати: Установява се известна тенденция към по-високи базални нива на GLP-1 при пациентите с новодиагностицирани въглехидратни нарушения (НГГ, НГТ и ЗДт2) спрямо контролите без въглехидратни нарушения, но разликата не достига статистическа значимост (13,8±7,8 pmol/L спрямо 11,5±7,1 pmol/L, P=0,073). Не се установяват разлики в базалните нива на GIP при пациентите с новодиагностицирани въглехидратни нарушения (НГГ, НГТ и ЗДт2) в сравнение с контролите, макар и с известна тенденция към по-високи при последните (29,1±25,3 pg/mL спрямо 31,3±25,8 pg/mL, P=0,633).

Заключение: Базалните нива на инкретините GLP-1 и GIP са съпоставими при пациенти с новооткрити предиабетни състояния и ЗДт2 и клинично здрави контроли и не могат да служат като биомаркери за настъпващи ранни ВХ нарушения.

Ключови думи: глюкагоно-подобен пептид-1 (GLP-1); глюкозозависим инсулинотропен пептид
(GIP); предиабетни състояния; захарен диабет тип 2

Изтеглете целия брой 3/2020

Ендокринология bg-flag

Списание на Българско дружество по Ендокринология

Как да лекуваме?