Спектър на ко-морбидностите при болнична популация с тиреоидит на Hashimoto

Автор: Троев Димитър Д.1 1 Кисова Стефанка З.1, Томов Десислав Г. 2, Левтерова Боряна А.3, Орбецова Мария М.1,

1 Клиника по Ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ “Св. Георги”,
Катедра по Ендокринология, Медицински факултет,
2 Катедра по Биоорганична химия, Фармацевтичен факултет,
3 Катедра по Здравен мениджмънт и икономика на здравеопазването, Факултет по обществено здраве, Медицински университет, Пловдив.

Резюме:

Въведение: Тиреоидитът на Hashimoto (ТH) е най-разпространеното тиреоидно автоимунно заболяване (АиЗ) с непрекъснато нарастваща честота. В редица проучвания е доказано, че TH често се съчетава с други автоимунни ендокринни и неендокринни заболявания с оформяне на автоимунни полигландуларни синдроми (АПС). Повечето проучвания, оценяващи различни констелации от АиЗ, са изследвали разпространението на ТH при нетиреоидните такива, а не обратното. Оскъдни са данните за разпространението на неавтоимунни ко-морбидности при ТН.

Цел: Да се определят честотата и видът на ко-морбидностите при неподбрана извадка от хоспитализирани пациенти с ТН като се оцени връзката им с пола, възрастта, функционалното състояние и активността на автоимунния процес на щитовидната жлеза.

Материал и методи: Рандомизирано крос-секционно проучване при 447 пациенти с ТН в зряла възраст (от 18 г. до 88 г., ср. възраст 45,81±16,18 г.) – 372 жени (83,2%) и 75 мъже (16,8%), хоспитализирани в Клиника по Ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ “Св. Георги”. Оценяван е функционален (FT3 , FT4 , TSH), имунологичен (anti-TPOAB, anti-TgAB, TRAB) и ехографски статус на щитовидна жлеза и са извършени широк спектър клинико-лабораторни изследвания за оценка на основното заболяване и ко-морбидностите.

Изтеглете целия брой 1/2024

Ендокринология bg-flag

Списание на Българско дружество по Ендокринология

Как да лекуваме?