Сравнително проучване на показателите на електрофизиологичните изследвания на зрителния анализатор според типа новооткрит захарен диабет
Брой : 4/2017
Автор: Мермеклиева, Елена Ат.,1 Грозева, Грета Г.2, Томова, Мария Г.2, Солаков, Димитър Д.3, Хараланов, Любомир Х.3, Танкова, Цветалина Ив.2, Дамянов, Владимир П.4
1 Клиника по Офталмология, УМБАЛ “Александрoвска”, МУ, София,
2 Клиничен Център по Ендокринология и Геронтология, МУ, София,
3 Клиника по Неврология, НКБ, 4 ДКЦ 8, София
Резюме:
Цел: Целта на проучването е да се изследва обективно функцията на зрителния анализатор чрез симултанно извършване на патерни електроретинография (ПЕРГ) и зрителни предизвикани потенциали (ПЗЕП) при пациенти с новооткрит захарен диабет (ЗД) и да се сравнят получените резултати с контролна група, както и според типа на диабета.
Материал и методика: Изследвана е група от 81 човека (162 очи), от които 47 здрави лица (контроли) – 94 очи. Пациентите със ЗД са 34 (68 очи), от които със ЗД тип 1 са 18 лица и 16 са с тип 2 ЗД. Извършени са едномоментно два вида обективни електрофизиологични (ЕФ) изследвания – ПЕРГ и ПЗЕП. Основните показатели, които са отчетени при анализа на резултатите, са латентни времена и амплитуди, отразяващи се на конфигурацията на вълновите форми.
Резултати: При сравнителния анализ на стойностите на компонентите на двете ЕФ изследвания с контролната група, както и според типа ЗД, се установиха значителни различия. При сравнителния анализ на стойностите на компонентите на двете ЕФ изследвания между пациенти с новооткрит ЗД и контроли, се установи, че при ПЕРГ двете групи статистически се различават по амплитудите на компонент Р50 – по-ниски са при лицата със ЗД. ПЗЕП са със статически значимо удължени латентности на всички компоненти (с изключение на компонент N145) при централните отвеждания и при 20% от периферните отвеждания при групата на хората със ЗД. При сравнителния анализ според типа ЗД, сигнификантни различия се получиха при латентностите на компоненти N75 и Р100 при ПЗЕП – по-удължени са при пациентите с тип 2 ЗД. Стойностите на компонентите на ЕФ изследвания при ЗД тип 1 са патологични, сравнени с контролната група, но по-добри от тези на лицата с тип 2 ЗД. При амплитудите на ПЗЕП, както и при амплитудите и латентните времена на ПЕРГ не се установи сигнификантна разлика между двата типа ЗД.
Заключение: ЕФ изследвания биха могли да се използват като обективен метод за регистриране на ранни изменения във функцията на зрителния анализатор (ЗА) като усложнение на ЗД, а също така и за проследяване на промените в динамика, тъй като са неинвазивни, безвредни, по-бързи, повторяеми и обективни, по-евтини в сравнение с флуоресцеиновата ангиография (ФА), оптичната кохерентна томография (ОСТ) и ангио-ОСТ
Ключови думи: патерна електроретинограгия, зрителни евокирани потенциали, захарен диабет
