Стомашно-чревни заболявания и кост
Брой : 3/2017
Автор: Темелкова, Наталия Л., Попиванов, Пламен Р.
Отделение по Клинична Дензитометрия и Костни метаболитни заболявания,
УМБАЛ “Александровска”, София
Резюме:
Независимо от значителното подобряване на диагностиката и лечението на остеопорозата, тя остава социално-значимо заболяване със значителна смъртност след фрактури. Вторична остеопороза се установява при 50-60% от мъжете, 60% от пременопаузалните жени и 30% от постменопаузалните жени. Във всички възрасти стомашно-чревните заболявания също се увеличават и остеопорозата е често тяхно усложнение. Системното възпаление, малнутриция на калций и витамин D, вторичен хипогонадизъм и медикаментозно индуцирана костна загуба са чести причини за костни метаболитни промени. Тънкочревните заболявания, състояние след гастректомия, панкреасна недостатъчност, възпалителни заболявания на дебелто черво, болест на Крон и улцерозен колит водят до малабсорбция и малдигестия. Прилагането на някои медикаменти за лечение на тези заболявания води до значими костни-метаболитни промени. В терапията на високостепенното затлъстяване и захарен диабет тип 2 все по-широко приложение намира бариатричната хирургия. Тя също повлиява значително костната загуба. Остеопорозата може да бъде самостоятелен сигнал за гастроентерологични заболявания при асимптомни пациенти. Честотата й в различни популации с възпалителни заболявания на червата е от 13% до 50%. Пациентите с чревни заболявания имат нарушена калциева и витамин D абсорбция, която влошава костното здраве и повишава релативния фрактурен риск до 1,4. След гастректомия ниска костна плътност имат 32-42% от пациентите, тези с болест на Крон в 22-55% имат остеопения и 3-6% – остеопороза. Хранителният режим и контролът на активността на възпалителните стомашно-чревни заболявания са ключови в терапията, съчетани с подходящото антиостеопорозно лечение.
Ключови думи: кост, стомашно-чревни заболявания, остеопороза, бариатрична хирургия
