Възпроизводимост при ехографското измерване на размерите и обема на щитовидната жлеза

Брой: 2/2011

Автор: Михаил Боянов, Дениз Бакалов

Абстракт:

Ехографията на щитовидна жлеза е основен диагностичен метод в ендокринологията. При повторно изследване или проследяване от друг специалист възникват различия в обема, дължащи се на самата методика. Цел на проучването бе да се определи възпроизводимостта на ехографското измерване на обема и размерите на щитовидната жлеза. Участваха 30 души (25 жени, 5 мъже), насочени за изследване по повод дифузни струми. Ехографията се извърши от двама специалисти на апарат Fukuda-Denshi 5500 (Fukuda Corp., Japan) с линеен трансдюсер 7,5 МHz. Пациентите бяха изследвани трикратно с репозициониране – два пъти от един и същ изследовател и трети път – от другия изследовател. Грешката на възпроизводимостта (precision error) се представи като коефициент на вариация в % (CV%) поотделно за двукратното изследване от единия изследовател, а след това – и при сравнение на резултатите от двамата изследователи. Най-голяма беше грешката при определяне надлъжните размери на жлезата. С нарастване на обема й грешката при определянето му нарастваше. Грешката между двамата различни изследователи бе по-голяма (8,3%), отколкото при двукратното измерване от един и същи лекар (6,8%). Следователно, при ехографското измерване обема и размерите на щитовидната жлеза трябва да се има предвид коефициентът на вариация на методиката, a при проследяване да се предпочита измерване от един и същ лекар на един и същи апарат.