Връзка между изчислени сърдечно-съдов риск и бъбречен риск при пациенти със захарен диабет тип 2
Автор: Боянов, Михаил А.1, Бакалов, Дениз Ю.2, Николов, Мирослав Ст.2, Замфирова, Десислава А.2
Резюме:
Въведение: Холистичният подход в лечението на захарния диабет тип 2 (ЗДТ2) има за основна цел предпазването от сърдечно-съдови (СС) и бъбречни събития. Големите проучвания за СС-безопасност на антидиабетните медикаменти показват едновременно повлияване и на двата вида нежелани крайни събития – СС- и бъбречни. Връзката между рисковете за възникването им практически не е проучвана.
Целта на настоящия анализ бе с помощта на калкулатори за риска ADVANCE и UKPDS да се изчислят рисковете за бъбречни и СС-събития при пациенти със ЗДТ2 (на неинсулинови средства и с включено инсулинолечение) и да се опише силата на взаимовръзката (корелацията) между двата вида рискове.
Материал и методи: Проведен бе срезов анализ на данни от хоспитализирани пациенти със ЗДТ2, разделени на две групи: участници на неинсулинова терапия (група 1) и такива на лечение с инсулин (група 2). Гликемичните и метаболитни параметри бяха оценени с рутинни методи. Използвани бяха два валидирани калкулатора на риска при ЗДТ2 – UKPDS Risk Engine v2.0 и ADVANCE Risk Engine. Корелацията между СС- и бъбречните рискове бе тествана с непараметричен анализ и бе изчисляван коефициент Rho на Spearman.
Резултати: Включени бяха общо 164 участника (74 мъже, 90 жени), от които 85 на неинсулиново лечение (подгрупа 1) и 79 на инсулиново лечение с или без перорален медикамент (подгрупа 2). Половото разпределение в подгрупа 1 бе 45 жени и 40 мъже, а в подгрупа 2 – 45 жени и 34 мъже. Групата на инсулинолечение се характеризира с по-високи гликиран хемоглобин (р=0,004), серумен креатинин (р=0,002), отношение албумин/креатинин (р<0,001) и по-ниска гломерулна филтрация eGFR (р=0,023). Всички изчислени рискове за СС и бъбречни крайни точки бяха значимо по-високи в подгрупа 2 – на инсулинолечение (р<0,001). СС-риск по ADVANCE корелираше силно и значимо с риска за поява на албуминурия и бъбречни събития (Rho = 0,63), a корелацията с риска за инфаркт и инсулт по UKPDS беше още по-силна (Rho = 0,71, 0,84). Най-слаба бе корелацията между риска за албминурия и бъбречни събития по ADVANCE и риска за инфаркт и инсулт по UKPDS (Rho = 0,39, 0,46).
Заключение: Рисковете за неблагоприятни събития от страна на сърцето, мозъка и бъбрека при ЗДТ2 са неразривно свързани. Диагностичният и терапевтичният подход следва да отчитат едновременно състоянието на тези различни таргетни органи. По този начин практически ще се реализира холистичният подход в лечението на ЗДТ2.
