Вторична остеопороза
Брой: 2/2003
Автор: А.- М. Борисова, Клиничен център по ендокринология и геронтология Медицински университет – София
Абстракт:
Много заболявания са свързани с остеопороза и повишен фрактурен риск – генетични, хипогонаден статус, ендокринни, гастроинтестинални, хематологични, заболявания на съединителната тъкан, хранителен дефицит, лекарства, други сериозни хронични системни заболявания (конгестивна сърдечна недостатъчност, хронична бъбречна недостатъчност, алкохолизъм). Сред мъжете 30 до 60% от случаите на остеопороза са свързани с вторична причина. Хипогонадизъм, системно приложение на глюкокортикоиди и алкохолизъм са най-честите причини. При перименопаузалните жени в над 50% има връзка с вторични причини и най-често се установява хипоестрогенемия, системно приложение на глюкокортикоиди или антиконвулсанти, ексцес на тиреоидни хормони. Употребата на орални кортикостероиди е една от най-честите причини на ятрогенната остеопороза. При постменопаузалните жени превалирането на вторичните причини за остеопороза е no-ниско и не се знае точният процент, но вероятно е около 20%. Световната здравна организация (СЗО) е селектирала измервания на костната минерална плътност за установяване на критерия за диагноза на остеопороза. След като се диагностицира остеопорозата, трябва да се направи лабораторна оценка за вторични причини за остеопороза. За включване на ефективно антиостеопорозно лечение водещо е мнението, че T-score, дефиниран като брой стандартни отклонения над или под средната костна минерална плътност (BMD) у млади зрели лица, сам по себе си дава недостатъчна информация като база за решение по лечението.
Ключови думи: вторична остеопороза, диагноза, лечение.
