Затлъстяване и инсулинова резистентност – патогенетични взаимоотношения
Брой: 4/2000
Автор: Ж. Бонева, Вл. Христов, Отделение по ендокринология и нефрология, МВР болница – София, *Клиника по ендокринология, Медицински университет – София
Инсулиновата резистентност се дефинира като нарушен биологичен отговор към ендогенен или екзогенен инсулин. Тя е резултат от сумарния ефект на рецепторни и пострецепторни генетични дефекти в инсулиновото действие в съчетание с вторични (придобити) фактори.
Голямо е значението на хроничната хипергликемия (глюкотоксичност) и на повишените нива на свободните мастни киселини (липотоксичност) за възникване на инсулинова резистентност.
Инсулиновата резистентност може да бъде обратим процес. Висцералното мастно депо по-значимо намалява при телесна редукция от подкожното и води до сигнификантно подобрение на метаболитните отклонения.
Ключови думи: инсулинова резистентност, висцерално затлъстяване, глюкотоксичност, липотоксичност, генетични фактори.
